снимка: http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/
На 10 май 2013 г. в Първа заседателна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за двадесет и девета поредна година се проведоха традиционните Кирило – Методиевски четения, организирани от катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии.
В три последователни заседания преподаватели и докторанти представиха изключително интересни по съдържание и разнообразни по тематична насоченост текстове, които едновременно даваха отговори и поставяха пред специалистите нови въпроси.
За тринитарната идея на св. Константин-Кирил Философ, представена от проф. дфн Иван Добрев, за катафатическото и апофатическото богословие, обяснено от доц. д-р Маргарет Димитрова, за ранните извори на патриаршеско богослужение, изследвани от доц. д-р Елена Коцева и за лексиката на Фрайзингските текстове в съпоставка със словния фонд на старобългарския канон, направена от проф. д-р Ангелина Минчева.
От различните трансформации на култа към св. Теодор Тирон, представени от проф. дфн Искра Христова-Шомова, преминавайки още веднъж през двойния превод на Златоструя с гл. ас. д-р Анета Димитрова, достигаме заедно с доц. д-р Андрей Бояджиев до една рядка и много симпатична старобългарска дума – тьзица.
След почивката проф. дфн Анна-Мария Тотоманова запозна аудиторията с постиженията и проблемите при дигитализация на ръкописното документално наследство, гл. ас. д-р Диана Атанасова изненада слушателите с промяна в програмата и постави въпроса: „855 или 863? Не, това не е математика, а политика.
След Посланието на патриарх Фотий до княз Борис, представено от проф. дфн Татяна Славова и изследванията на гл.ас. Димитър Пеев върху черновите и беловите на Паисиевата история и нейните преписи, предварителни бележки по проблема за неутрализация на старобългарското склонение направи ас. д-р Гергана Ганева.
И накрая стигаме до девиза „Едно човечество – един език”, но разбираме от гл. ас. Петко Петков, че езикът не е старобългарският, макар да намира сходство в начина, по който задаваме въпросите. Става дума за изкуствено създадения през 1879–1880 г. от Йохан Мартин Шлайер международен език Volapük.
Кирило – Методиевските четения са част от националната програма за честванията по случай 1150 години от създаването на славянската азбука и Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий и се провеждат под патронажа на Президента на Република България.
Милена Катошева
Блогът на Милена Катошева 