Проф. Александър Фол за: МИСЛЕНЕТО

„Тази дума се смята за отглаголно съществително от „мисля“ в първо лице единствено число, но граматиката е безпомощна да установи дали всяко такова лице е в състояние да извършва посоченото от нея глаголно действие. Възниква и основателния въпрос защо следва да бъде извършвано подобно глаголно действие, когато в позицията си на спрегнато сказуемо „мисля“ най-често увисва без своя подлог. При следващия експеримент в ролята на подлог влиза самото мислене, но то си намира сказуемо твърде трудно и изоставя съдбата си в ръцете на спомагателния глагол, който я докарва до „мисленето е безсмислено“.

Александър Фол (“Думи и образи”, с. 45)

 Автор: Александър Фол

      Илюстрации: Борис Димовски 

Издателство КОНТЕКСТ

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

Фотографията като изкуство. Ман Рей

„Рисувам това, което не може да бъде заснето.

Това, което идва право от въображението или сънищата.

Снимам това, което не искам да рисувам –

обектите, които вече имат присъствие.”

Ман Рей (1890 1976)

 Едно от най-важните открития на научно-техническата революция, завладяла света през XVIII XIX в. е конструирането на фотографския апарат. Днес той е част от ежедневието ни и повечето от нас дори не се замислят за дългия път, който ще бъде изминат от откритието, че може да се „рисува със светлина до появата на първата фотокартина. И не само това. Дълъг път ще измине и фотографията от чисто техническо средство за документиране на образи и събития до превръщането ѝ в изкуство.

 Едва ли някой е предполагал, че ще можем днес да носим „тъмната стая”[1] в джоба си. Явлението камера обскура е познато още от времето на Аристотел. Той наблюдавал случаи на появата на образ през тесни отвори – сърповидният слънчев образ по време на слънчево затъмнение, проектиран в сянката на дърветата, през пролуките между листата им или през отворите между преплетените пръсти на ръцете. Използвайки наблюденията на Аристотел, Абу Али Алхазен доразвива идеята слънчевите затъмнения да се наблюдават в тъмна стаичка с отвор на тавана – това всъщност е първообразът на съвременния фотоапарат. Първото най-обширно описание с чертежи на явлението камера обскура е направено от Леонардо да Винчи, който сравнява камерата с принципа на действие на човешкото око. За получаване на траен фотографски образ обаче за пръв път камера обскура е използвана от френския художник и изобретател Луи Дагер. На 2 януари 1839 г. Дагер прави първата снимка на Луната, а няколко дни по-късно, на 7 януари, френският учен Франсоа Доминик Араго съобщава в Парижката академия на науките за откритието на Дагер. Това е рождената дата на фотографията, а самият термин е избран измежду други като най-благозвучен.

 В края на XIX – нач. на XX в. фотографията се използва предимно за информационни и научни цели. Техниката е трудно достъпна, а процесът на фотографиране е бавен и труден, снимат се само важни събития или личности, а обикновените хора си правят фотографии най-много… по веднъж в живота.

 И все пак – фотографията вече е факт, но тя все още не е изкуство. Условията за това ще се създадат чак в началото на XX в., когато стремежът за преосмисляне на идеите на предходните епохи формира нови творчески нагласи и ново разбиране за изкуството като творческа дейност. Настъпила е епохата на модернизма. Това „ново изкуство” се откъсва от принципите и ограниченията, наложени от реализма и натурализма при възпроизвеждане на обкръжаващата действителност и се ориентира към силно отличаващи го новаторски форма и съдържание, нов тип художествено въздействие и не на последно място – нови изразни средства.

 Без да можем да поставим точни граници, но със сигурност в периода на модернизма, творците обръщат поглед към фотографията като интересна възможност за изразяване на своите нови идеи. Един от първите творци, поставили началото на художествената фотография е американският художник Емануел Рудницки, известен в света на изкуството под псевдонима Ман Рей.

 Ман Рей е роден на 27 август 1890 г. във Филаделфия, в еврейско семейство, наскоро емигрирало от Руската империя в Америка. През 1897 г. семейството се установява да живее в Бруклин. Страхувайки се от антисемитски изстъпления, те се опитват да скрият еврейския си произход и променят фамилията си на Рей. Емануел, когото всички наричат галено Мани, харесва името Ман Рей, с което остава в историята на изкуството.

 Ман Рей се увлича от малък по живописта, решава да стане художник и въпреки, че в най-ранните му творби се забелязва подражание на старите майстори, много скоро младият творец започва да търси нещо ново, да експериментира в сферата на абстракционизма, кубизма, футуризма. Той посещава „Little Galleries of the Photo-Secession“ (известна повече като “Галерия 291“, по името на номера на Пето авеню) на известния по това време фотограф Алфред Стиглиц. В галерията се излагат творби на най-добрите по това време художници – Матис, Реноар, Сезан, Мане, Пикасо, Роден. През 1915 г. младият художник прави първата си изложба, а новите му търсения го отвеждат в средата на дадаистите в Ню Йорк. Дадаизмът[2] е движение, което обхваща изобразителното изкуство, литературата, театъра и др. Развива се след след Първата световна война като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм. Движението “Дада“ критикува логиката в творческия процес, игнорира общоприетите естетически норми, провокира и дори се подиграва с традиционните ценности в изкуството. И въпреки, че на моменти стига до крайности, смята се, че дадаизмът е предшественик на сюрреализма и други форми на модернизъм и че именно “Дада“ поставя началото на постмодернизма.

През 1920 г. Ман Рей, заедно с друг известен творец – французинът Марсел Дюшан издават първия брой на “New York Dada“, но по финансови причини издаването е прекратено, а Ман Рей заминава за Париж. Там той влиза в кръга на най-добрите представители на европейския авангард и получава признание като един от най-големите дадаисти, участва в изложби и поддържа близки отношения със Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Андре Бретон, Макс Ернст и др. По това време Ман Рей прави и първите си опити във фотографията като започва да снима своите произведения. С присъщото си чувство за хумор, години по-късно той споделя: “Единствено снимайки картините си, аз открих, че в тях има нещо скрито.“ Всъщност към фотографията го поддиква нуждата от пари, тъй-като въпреки своята известност, продажбата на картини не върви и той започва да прави портрети. Снима свои приятели и техните семейства, скоро кръгът от клиенти се разширява и Ман Рей се превръща в един от най-търсените и високо платени фотографи в Париж.

 В следващите няколко години Ман Рей се запознава с две жени, които ще изиграят важна роля не само в живота му, но и в творчеството му. Първата е Кики дьо Монпарнас, известна певица и модел, която става негова муза и любовница. През 1924 г. той създава едни от най-големите си фотографски шедьоври – серия от произведения със заглавие “Le Violin d’Ingres“.

 Няколко години по-късно, през 1929 г., Рей се запознава с Лий Милър, млад фотограф, с която има не само сърдечна връзка, но и плодотворно сътрудничество. В началото тя само проявява и копира снимките, но после започва да асистира и даже да снима самостоятелно. Смята се, че някои фотографии от този период, подписани с името на Рей всъщност са дело на Лий Милър. През 1932 г., обаче, тя напуска Париж, а Ман Рей трудно преживява раздялата.

 Още в самото начало на кариерата си на фотограф Ман Рей постоянно експериментира с нови начини на заснемане и нови средства за изразяване. Той споделя: “Аз не фотографирам натура, аз фотографирам своето въображение.“ и този принцип ръководи цялото му творчество. Ман Рей е сред онези творци, които не познават ограниченията на отделните изкуства. Въображението му е плодотворно, независимо от материала, който ще го въплати. Той е художник, фотограф, дизайнер, сценограф. Преминаването от една артистична сфера в друга при него става постепенно и непреднамерено.

 Първоначално овладява до съвършенставо техническите тънкости на фотографията, а после открива изразните богатства на фотографското изображение. Снима голо тяло, портрет, реклама, монтаж…, създава изкуство с многопосочно влияние в територията на съвременната култура. За Ман Рей снимането само по себе си е непълно творчество. То се нуждае от продължение. Истинската му стихия е изграждане на изображението, боравенето с неговата плът. Портретите, които прави на близки и познати, на приятелите си сюреалисти Бретон, Ернст, Цара, Дали не са просто изображения на известни лица, а недовършен визуален материал, обект на по-нататъшни манипулации. Ман Рей твори в тъмната лаборатория, под копирния апарат, по време на проявяване; ползва светлината в тъмното, за да получи контур и сянка; измисля специални светлинни източници. Активното търсене в една посока верижно буди желание за експерименти с други изразни средства, с други пластични решения. Соларизацията е негов любим метод: съчетава я с двойно експониране и постига ефект на ирреалност, обогатява и усложнява фотографската визия. Така Рей достига и до създаването на прочутите си рейографии[3], фотографии, създадени без използването на фотоапарат. На този метод фотографът попада случайно, забравяйки върху мократа светочувствителна хартия някакви предмети. Включвайки светлината, пред очите му започват да изплуват образи, не съвсем ясни, мистериозни и загадъчни. Такива фотограми правят също Ласло Мохоли-Наги и Кристиян Шад, но никой от тях не използва до такава пълнота тайнството на този метод, както го прави Ман Рей.

 Освен с авангардните си фотографии Ман Рей се слави и като майстор на портрета, един от най-добрите модни фотографи, който сътрудничи със известните списания “Vogue“, “Vanity Fair“ и др.

 Портретът на Дора Маар, създаден през 1936 г., синтезира разнородните идейни и пластични открития на Ман Рей. Неестествената среда, в която е потънало лицето, особеното положение на ръката и светлинните противоречия придават на творбата съноподобните асоциации, така характерни за изкуството на сюрреализма. От портретния жанр Ман Рей преминава към отделни детайли на тялото: снима ги осветени през мрежести структури, добавя отражения на предмети и така постига нелогични ситуации, неразгадаеми съчетания, които съжителстват хармонично само благодарение на чувството за мярка, присъщо за неговия гений.

 За фотографията винаги е необходимо да съществува нещо реално и видимо – факт, който някои тълкуват като ограничение, обричащо на подражателска зависимост, но Ман Рей извършва революция във фотографията. Неговите творби, превърнали се днес в класика, отхвърлят всички резерви на скептиците по отношение художествения потенциал на фотографията.

 През 1940 г. Ман Рей най-после се завръща в САЩ, въпреки, че дълго отлага заминаването си, надявайки се, че няма да има война. Освен дома си, картините си, фотографиите си, приятелите си и поредната си голяма любов – танцьорката Еди Фиделин – Ман Рей оставя в Париж и славата на един от най-добрите парижки художници авангардисти и фотографи.

 В Америка Ман Рей се отказва от фотографията и започва да рисува картини, но не достига голяма популярност. През 1951 г. заедно със съпругата си се завръща отново в Париж, където остава до края на живота си. Занимава се със скулптура и живопис и почти не се докосва до фотоапарата. Отказва участие в общи изложби, смятайки, че това е под достойнството му. Признанието, което го изважда от това състояние на изолация идва през 1961 г., когато творецът получава златен медал на Венецианското фотобиенале. Следва изложба в Париж, а през 1966 г. ретроспективна изложба в Лос Анджелис. И до днес неговите произведения обикалят цял свят, а името му се нарежда сред 25-те най-влиятелни художници на XX в.

 Ман Рей умира през 1976 г. в студиото си в Париж. За своите 86 години живот творецът оставя след себе си неоценимо богатство от образи. Изследователи публикуват всяка година нови открития и анализи на творчеството му. През 1996 г. се появява първият компакт-диск с цялостно проучване и систематично представяне на фотографската му дейност.

 Ман Рей, разбира се, не е единственият фотограф, творил през епохата на модернизма. Неговите идеи, творчески търсения и смели експерименти вдъхновяват много фотографи като Анри Картие-Бресон, Жан Дюзед, Еджъртън Харолд, Уокър Еванс, Филип Халсман, Ел Лисицки и много други, които чрез своето творчество превръщат фотографията в “изкуство, по-богато на изненади от живописта“[4]. Ман Рей остава в историята на изкуството като Човекът лъч – едно невидимо емоционално присъствие, откривано и преоткривано отново и отново при всеки досег с неговия невероятен талант и многообразно творчество.

“Безпристрастен, но не равнодушен.“[5]

 

Използвана литература

  1. Стефанова, Р. , Ивелинова, Д. Камера обскура. сп. „Следва“, бр. 21/2009. http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/cinema/Publikacii/Rumiana_Stefanova.pdf, (04/05/2012г.)
  2. Фотографията на 20. век. Музей ‘’Лудвиг” Кьолн. С, 2002.
  3. Кемилев, А. Изкуството да фотографираме. С, 1962.
  4. Дорога длиной в века, или Краткая история фотографии/ http://www.comprice.ru/articles/detail.php?ID=42729)
  5. История на фотографията/ http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=REVIEW&ARTICLE_ID=105
  6. Светлосенки/ http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=369:2009-07-25-21-48-02
  7. Ман Рей из дебрите на експерименталната фотография, автор Лиляна Караджова/ http://novinar.bg/news/man-rej-iz-debrite-na-eksperimentalnata-fotografiia_MzIxNzsyOA==.html
  8. Man Ray, artist’s Biography/ http://artholdings.com/cgi-bin/ah/artists.bio.file?cc=ah&ac=2333

Снимки за колажа: Интернет


[1] „Камера обскура” (от лат. camera obscura, букв. превод „тъмна стая”) Явлението се наблюдава, когато в тъмно помещение или кутия, в едната стена на което е пробит малък отвор, на срещуположната, като на екран, се проектират обърнатите образи на обектите, намиращи се отвън, пред отвора.

[2] От „dada” от фр. – дума, с която малките деца наричат дървеното конче-играчка. Избрана е на случаен принцип през 1916г. в Цюрих на сбирка на творци, желаещи да формират новия артистичен кръг. Те промушили френско-немски речник с нож и той попада на гореспоменатата дума.

[3] Рейографиите представляват фотограми – изображения, получени чрез поставяне на обекти директно върху повърхността на фоточувствителен материал, който след това се излага на светлина. Полученият образ е негатив и прилича на изображение, изготвено с рентгенови лъчи.

[4] Андре Бретон за творчеството на Ман Рей

[5] Надпис от надгробната плоча на Ман Рей