Нематериалното културно наследство на човечеството е израз на културното многообразие на различните народи и етноси и основен фактор за сближаване, културен обмен и взаимно разбирателство между хората. Оценявайки ролята му като гаранция за устойчиво развитие на обществото и изразявайки своята загриженост и стремеж за неговото опазване, на 17 октомври 2003 г. в Париж ЮНЕСКО приема Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, чиято основна цел се осъществява чрез:
„прилагането на мерки за осигуряване на жизнената трайност на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, съхранение, развитие, експлоатация, популяризиране и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование, а така също и възраждане на различни аспекти на това наследство.”[1]
Според Конвенцията нематериалното културно наследство представлява:
„обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тях инструменти, предмети, артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културно наследство. Това нематериално културно наследство, предавано от поколение на поколение, се пресъздава постоянно от общностите и групите в зависимост от тяхната обкръжаваща среда, тяхното взаимодействие с природата и тяхната история и формира чувството им за самобитност и приемственост, като по този начин способства за насърчаване на уважението към културното многообразие и творчество на човечеството.” [2]
По смисъла на това определение нематериалното културно наследство е продукт на колективен интелектуален труд и като такъв трябва да подлежи на закрила от закона. В глобален мащаб за това се грижи Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Организацията определя мястото на нематериалното културно наследство в системата на интелектуалната собственост, като го нарича „традиционни знания”. Традиционните знания включват знанията, уменията и опита, практикувани и предавани по традиция от областите на народното творчество и генетичните ресурси. Народно творчество представляват вербалните, музикалните и жестомимичните традиции, наречени фолклор, както и техния материален израз, представен чрез произведенията на народните художествени занаяти – народни носии, инструменти, традиционни накити и занаятчийски произведения. Генетичните ресурси включват: народната медицина и билколечението, както и традиционните методи за производство на генетични продукти, каквото е например българското кисело мляко.
СОИС признава и защитава колективното право на общността върху нейните традиционни знания като го нарича „особено право”. Организацията разработва специален режим за неговото придобиване и управление, като основни акценти са:
- колективното право принадлежи на всички членове на общността на произход на традиционните знания;
- носители на колективното право са държавата или сдруженията на общностите;
- правото е безсрочно;
- достъпът до нематериалното културно наследство е свободен;
- използването на нематериалното културно наследство се извършва по традиционния за това начин съобразно неговото традиционно послание, без това да води изопачаване или опорочаване на същото;
- използването на нематериалното културно наследство се извършва при указване на неговия произход;
- приходите от използване на нематериалното културно наследство следва да се разпределят между ползвателя и общността на неговия произход.
Република България ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство през 2006 година, с което нейните норми стават задължителни. Страната ни е член и на Световната организация по интелектуална собственост, като се е присъединила към повече от 20 договори и спогодби, администрирани от СОИС.
Опазено и защитено ли е според българското законодателство нематериалното културно наследство на страната ни.
В Закона за културното наследство (ЗКН), приет през 2009г., нематериалното културно наследство е признато за културна ценност. Законът не дава определение, а само изрежда формите, в които нематериалното културно наследство се проявява. Това са:
- устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
- художествено-изпълнителско изкуство;
- социални обичаи, обреди и празненства;
- знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
- знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
Чл. 43, ал.1 от ЗКН регламентира създаването на Национален съвет за нематериално културно наследство, който има следните функции и цели:
- подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор;
- предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;
- предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното културно наследство;
- дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство;
- предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство.
Законът за културното наследство не признава нематериалното културно наследство за колективна интелектуална собственост, с което не предоставя възможност за закрила (при достъп и използване), а само за опазването му, което също не е детайлно регламентирано. Никъде в закона не се споменава за начините на опазване на нематериалното културно наследство, както това е направено за материалното – движимо и недвижимо.
Същевременно, като продукт на интелектуален труд, нематериалното културно наследство би трябвало да бъде обект на защита на интелектуалната собственост. Според чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 1993г.:
„Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма…” [3]
Сред закриляните обекти са:
- литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
- музикални произведения;
сценични произведения – драматични,музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
- филми и други аудио-визуални произведения;
- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
- произведения на архитектурата;
- фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
- графично оформление на печатно издание;
- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
Освен това, според чл.2 „Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.”[4]
Законът, обаче, изключва категорично от списъка си фолклора като закрилян обект, въпреки, че същевременно подлежат на закрила преработките и аранжиментите на фолклорни творби, както и произведенията на народните художествени занаяти.
Поради свободния достъп до нематериалното културно наследство и това, че в българското законодателство не е правно призната връзката между нематериалното културно наследство и интелектуалната собственост, същото не е защитено от неправомерно ползване, изопачаване или опорочаване на традиционното му съдържание и културно значение за общността или групата на неговия произход. Парадоксално звучи фактът, че право на защита има каквото и да е изпълнение на автентична българска народна песен от известен артист –изпълнител, който получава права, сродни на авторското, а самата песен, както и нейния автор, макар и неизвестен, нямат право на закрила.
„Единни в многообразието” е мотото на Европейския съюз, което изразява стремежът към споделени ценности, към единство, но и запазване на духовната самобитност на всяка една страна. Ще успеем ли да съхраним своята културна идентичност зависи от това дали ще защитим по ефективен начин традиционните си духовни ценности, нашето културно наследство. Това може да стане единствено чрез една добре функционираща система за закрила на нематериалното културно наследство, чрез прилагане на мерки за неговото регистриране, проучване, съхранение и популяризиране, както и регламентиране на правото за достъп и употреба.
Преди няколко дни, на 25 октомври т.г., на официална церемония в сградата на ЮНЕСКО в Париж между министъра на културата Вежди Рашидов и генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова беше подписано споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа. Създаването на такъв център е още един повод да се погледне отново на законодателството ни, свързано с нематериалното културно наследство. Надявам се, че създадения към министъра на културата Национален съвет за нематериално културно наследство, чиито функции и дейност са добре описани в Закона за културното наследство, а също и групите работещи към СОИС да приемат нематериалното културно наследство като особен вид интелектуална собственост и то да бъде регламентирано и защитено в съответните закони. Нематериалното културно наследство е интелекта на миналото, на основите на който днес градим нашето бъдеще, затова основен приоритет е грижата за неговото опазване и закрила.
Милена Катошева
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
- Закон за защита на авторското право и сродните му права (www.prophon.org/userfiles/zapsp2007.doc)
- Закон за културното наследство (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623662)
- Конвенция за защита на нематериалното културно наследство (http://www.unesco.org/culture/ich/doc/src/00009-BG-PDF.pdf)
- Лекции и упражнения по Защита на интелектуалната собственост (проф. Гълъбова, ас. Т. Тренчева), 2010г.
- Информационна агенция Фокус (http://www.focus-news.net/)
[3] Закон за авторското право и сродните му права
Блогът на Милена Катошева 