За разговорите, които не успяваме да довършим…

 

f_69a39c1ab3f3805a48532b50a4e7838b227c3841

„Нося винаги със себе си, където и да пътувам една ръждясала халка, която е халката от моята люлка, закачена в стаята, в която съм бил роден. От това можете да направите заключение колко силна може да бъде любовта на един човек към родното място, независимо къде живее, в кой край на света.“

        Преди четири-пет месеца разговаряхме по телефона… Операторът ни прекъсна след първия час, после продължихме… За живота, за хората, за изкуството, за…. Но не се наговорихме… Исках да се видим, за да направя интервю за дарителството, защото той казваше…

„… дарителството е една от формите за запазване на културното ни наследство, за повишаване на националното ни самочувствие. Човек дарява, ръководен от благородни пориви, да остави свое произведение някъде, да създаде един контакт…“

           Беше болен, отложихме срещата, докато се почувства по-добре… В последно време често ми минаваше мисълта „Трябва да му се обадя. Да проверя как е… Да се срещнем…“.

            Закъснях…

            Почивай в мир!

bb04fda5c1631496903c9d7733fecee2

Румен Скорчев е роден през 1932 г. в гр. Търговище. През 1958 г. постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация“ и завършва с отличие през 1964 г. Веднага след това е приет за сътрудник в едно от най-престижните издателства – „Народна култура“, където впоследствие успява да осъществи множество свои проекти за оформление на книги. Активно сътрудничи като художник-илюстратор и на други издателства – „Народна младеж:“, „Български писател“, „Български художник“, „Народна просвета“.

През 1973 г. специализира в областта на дълбокопечтната гравюра в Париж. През 1977 г. спечелва конкурс за доцент (а през 1984 г. и за професор) в Художествената академия и ръководи ателие в специалността „Илюстрация и оформление на книгата“. В ролята си на преподавател той успява да създаде забележима в българския художествен живот школа от млади автори, силно повлияни от високия му професионализъм – както на концептуално, така и на технологично равнище.

Приносите на акад. Румен Скорчев в областта на изобразителното изкуство са безспорни и отдавна признати, при това, не само в България. Освен с илюстрация и оформление на книги (над 180 на брой реализирани издания), той се изявява предимно в областта на графиката.

От 1964 г. Румен Скорчев участва в Националните и Общите художествени изложби в България, а от 1969 г. – в международните биеналета, триеналета и в световните изложения на графиката, рисунката и илюстрацията на книгата. Има и множество самостоятелни изложби в страната и в чужбина (около 25) – Италия, Швейцария, Австрия, Франция, Холандия, Норвегия, Германия, Словакия, Индия, Австралия, Замбия и др.

Получил е множество престижни награди (над 50), сред които се открояват: златен медал на Второто международно биенале на графиката в гр. Флоренция, Италия (1970), златен плакет от IV Международно биенале на илюстрацията в Братислава, Словакия (1973), големият медал от IV Международно триенале на рисунката – Вроцлав, Полша (1974), вписан е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ от Международния съвет по детски книги (1978), както и множество български отличия – Специалните годишни награди: „Илия Бешков“ (1979), „Борис Ангелушев“ (1972 и 1984), „Веселин Стайков“ (1974 и 1987), Първи награди от Между народното биенале на графиката – гр. Варна (1985, 1989) и др.

Особено важна е популяризаторската и органицационната дейност на проф. Р. Скорчев. Той е един от главните инициатори и организатори на Варненското Международно биенале на графиката (май, 1981 г.) и негова заслуга е поканата на изтъкнати японски графици, с които се запознава по време на специализацията си към фондация „Кокусаи Коригиу Кикин“ в Япония (1979 г.).

Забележителна (и все по-рядко срещана) е професионалната подкрепа от страна на художника към свои колеги, към студенти: след самостоятелната си изложба в Амстердам, Холандия (1979), той спомага за създаване на фондацията на Дамекурт и Делемаре за развитие на културата и за взаимодействие с български творци, която кани на пленери и изложби много български автори.

Благодарение на познанството и близкото си приятелство с японския график Акира Куросаки, Р. Скорчев организира съвместна българо-японска графична изложба (2001),  гостувала в София и в Токио с участието на 15 български художници с 225 творби, придружена с подробен каталог.

Акад. Румен Скорчев е автор с доказани професионални качества и неслучайно е включен (1982 г.) в престижния каталог WHO’S WHO IN GRAPHIC ART, посветен на 300 приложни графици от цял свят.

„От дълги години галериите не могат да купуват картини. Затова дарителството е една от формите за запазване на културното ни наследство, за повишаване на националното ни самочувствие. Човек дарява, ръководен от благородни пориви, да остави свое произведение някъде, да създаде един контакт. Това е една възможност за общуване между него и едно общество, което той почита.“

През юни 2015 г.  акад. Румен Скорчев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“ за огромния му принос в развитието и популяризирането на родното изобразително изкуство в областта на графиката, илюстрацията, рисунката и живописта, световното му признание като творец, както и за ярко изявената му родова памет, намираща израз в неизменното подчертаване на родното място на неговия баща – тревненското село Скорците.

„От народа го взех, на народа го връщам!“. Поглед към дарителската традиция в Трявна от 70-те години на ХХ в. до днес. В: Трявна и тревненци в Националната история и култура, сборник с доклади от Национална конференция, 2015.

Лично мнение

02082013176

Обикновено сме свикнали да се оплакваме или оправдаваме, че за културно-историческото наследство не се отделят достатъчно средства. Масово разпространено е схващането, че липсата на пари е основната причина в България да се обричат на разруха ценни археологически и архитектурни обекти, чието значение като паметници на културата далеч надхвърля местните, регионални и дори национални граници. Липсата на пари не е основната причина.

Какво се случва, когато ги има?

Ето един пример за малко повече от 4 милиона лева, а по-точно: 4 362 149 лв., 150 000 от които са от Националния бюджет, а останалите милиони – от Европейския фонд.

Такъв проект се изпълнява за първи път в България. Сигурна съм, че и на света му е за първи път. Дълбоко се надявам никой никъде да не се опита да го повтори. Защото тази невероятна „еклектика“ спира не дъха, а дишането ти. А сълзите в очите ти вече не са от онова прекрасно чувство на гордост, че си на свято място с хилядолетна история…

Ще спестя подробностите по изпълнението на проекта, но можете да ги прочетете някъде по множеството неграмотно написани съобщения в медиите… Аз само искам да покажа как видях Пернишката крепост днес  – със свито сърце и насълзени очи…

02082013175

02082013170n 02082013172

.