Отново за Й

1311 Отново съм провокирана. След вчерашната проверка в национален мащаб на грамотността на българските младежи, утре предстои матурата по биология. Дъщеря ми решава тестове. Отварям и аз да погледна…

Picture16

Далеч съм вече от биологията, но от текста срещу мен изскача странна дума – популациЙ. Засмивам се за кратко.

Picture18

Оказва се, че тези популациЙ се състоят от бактериЙ, митохондриЙ, тениЙ, срещат се също групи плоски червеЙ, някоЙ мутациЙ, кръстосване на линиЙ и др.

Picture15

Вече не ми е смешно. Седя и се питам на какво по-точно учим децата си: какво е бактерия или как да я напишат, ако тя се е размножила и са станали цяла компания.

Picture11Picture13

Отговарям си с тъга. Защото в този текст Й-то се е „размножило“ в невероятни количества.

Picture111

На края на теста, срещу минимално заплащане,  бихте могли да проверите правилните отговори. За биологията.

Й-то, обаче, ще продължава да се лепва като червей зад всяка дума за много, завършваща на И. Докато не се разбере простичкото правило:

В българския език няма съществително име, чиято форма за множествено число завършва на Й.

Многосричните съществителни имена от м. и ж. род образуват множествено число със завършек (-и)

червей – червеи, полицай – полицаи, случай – случаи, обой – обои

Съществителните имена, завършващи на (-ий) или (-ия), образуват множествено число със завършек (-ии).

популация – популации, бактерия – бактерии,  тения – тении, мутация – мутации, акция – акции, хербарий – хербарии, гений – гении

КИРИЛО – МЕТОДИЕВСКИ ЧЕТЕНИЯ 2013

Ръкопис от библиотеката на Троянския манастир снимка: http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/
Ръкопис от библиотеката на Троянския манастир
снимка: http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/

На 10 май 2013 г. в Първа заседателна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за двадесет и девета поредна година се проведоха традиционните Кирило – Методиевски четения, организирани от катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии.

В три последователни заседания преподаватели и докторанти представиха изключително интересни по съдържание и разнообразни по тематична насоченост текстове, които едновременно даваха отговори и поставяха пред специалистите нови въпроси.

За тринитарната идея на св. Константин-Кирил Философ, представена от проф. дфн Иван Добрев, за катафатическото и апофатическото богословие, обяснено от доц. д-р Маргарет Димитрова, за ранните извори на патриаршеско богослужение, изследвани от доц. д-р Елена Коцева и за лексиката на Фрайзингските текстове в съпоставка със словния фонд на старобългарския канон, направена от проф. д-р Ангелина Минчева.

От различните трансформации на култа към св. Теодор Тирон, представени от проф. дфн Искра Христова-Шомова, преминавайки още веднъж през двойния превод на Златоструя с гл. ас. д-р Анета Димитрова, достигаме заедно с доц. д-р Андрей Бояджиев до една рядка и много симпатична старобългарска дума – тьзица.

След почивката проф. дфн Анна-Мария Тотоманова запозна аудиторията с постиженията и проблемите при дигитализация на ръкописното документално наследство, гл. ас. д-р Диана Атанасова изненада слушателите с промяна в програмата и постави въпроса: „855 или 863? Не, това не е математика, а политика.

След Посланието на патриарх Фотий до княз Борис, представено от проф. дфн Татяна Славова и изследванията на гл.ас. Димитър Пеев върху черновите и беловите на Паисиевата история и нейните преписи, предварителни бележки по проблема за неутрализация на старобългарското склонение направи ас. д-р Гергана Ганева.

И накрая стигаме до девиза „Едно човечество – един език”, но разбираме от гл. ас. Петко Петков, че езикът не е  старобългарският, макар да намира сходство в начина, по който задаваме въпросите. Става дума за изкуствено създадения през 1879–1880 г. от Йохан Мартин Шлайер международен език Volapük.

Кирило – Методиевските четения са част от националната програма за честванията по случай 1150 години от създаването на славянската азбука и Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий и се провеждат под патронажа на Президента на Република България.

Милена Катошева