„Думи и образи“ е книга, която поставя на изпитание доверчивия читател. Познатите на съвестния изследовател на творчеството на проф. Александър Фол теми за памет, време, енергия, мислене, култура (пайдейа), орфизъм са разиграни по неочакван начин в една привидно несистемна разстановка, движеща се сякаш от асоциация към асоциация. Играта понякога е така заплетена, че неминуемо изпадаме в недоумение и сякаш губим себе си в нишката на разказа.
Провокацията е съзнателна. И по своему интригуваща. В един миг прозорливият читател усеща, че е време да загърби оценъчния си подход към текста, да се откаже от автобиографичната пикантност на подробностите и да се взре в идеята като интелектуална енергия, която е част от мощта на Вселената и ни прострелва в нашето неизбежно движение през видовете време в рамките на собствената ни култура (пайдейа). Тази принуда към мислене ни поставя в малко неловката ситуация да искаме да разпознаем нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ги виждаме в думите или образите. Но за да стане това, очевидно трябва да се справим с основанията за собственото си присъствие във времето и пространството. Задача, която изисква от нас да загърбим тривиалностите и да се оставим да бъдем изненадани.
Издателство КОНТЕКСТ
Автор: Александър Фол
Илюстрации: Борис Димовски
Проф. Александър Фол за: ПАМЕТ
„В моята съвсем древна епоха, пишещите, каквито са били старите гърци и римляните, наблюдавали не-пишещите от всичката останала Европа и ни завещали своето мнение за тях, докато наблюдаваните не изпитвали потребност да ни съобщят своето за наблюдателите си. Първите разполагали с литературна, вторите – с нелитературна памет за миналото, за себе си и за другите, но тъй като това разграничение е лабораторно чисто, никой не желае да го има предвид. Ако някой обаче се осмели да излезе извън лабораторията може да разбере, че литературната памет има средства така да обработи своите читатели с названия, че да ги накара да мечтаят за анонимност, а нелитературната – така да омръзне на своите носители с образи, че да ги лиши от способността да виждат.“
Александър Фол ( „Думи и образи“, с. 42-43)
снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html
Блогът на Милена Катошева 