АЛЕКСАНДЪР ФОЛ: За времето, паметта и още нещо…

„Там, където пространството е околност, времето е линия. Великият хан Омуртаг, който за щастие живя, преди да се появи специализираната литература върху видовете време, предвиди колко лесно се реже на отсечки времето линия и заповяда на родените по-късно да си спомнят делата на родените по-рано. Само че родените по-късно, като прочетоха тази заповед, изсечена в надпис, запомниха само предишното изречение в нея, в което ханът тъжно съобщава, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И като запомниха во веки това изречение, решиха, че всяка конюнктура затуй е конюнктура, за да се използва, поради което оформиха впоследствие държавицата си като каца и запазиха формата й за поколенията.“

Александър Фол, „Думи и образи“, с.18

Автор: Александър Фол

      Илюстрации: Борис Димовски 

 Издателство КОНТЕКСТ

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол за: ПОВЕДЕНИЕТО

„…Ние с вас разполагаме и с устна, и с литературна историческа памет, с традицията на нашия род и народ и с Шекспир или Толстой. Устната историческа памет и доктрина е систематизирано учение за онова, което трябва да бъде поведението. И какво е поведението, госпожо? Поведението на човека е обусловено от въпроса какво ще стане след неговата смърт. Това е целият проблем. И тук всяка памет – устна и литературна, внася своите решения. Аз се интересувам от решенията на устната памет, защото познавам много добре онези на литературната. Интересува ме онова, което онзи, който не е чел Евангелието на Матей, мисли, и като го мисли, го вярва, и като го вярва, го свещенодейства – за разлика от нас, които малко мислим, още по-малко вярваме, а като стане дума за действие, се съобразяваме с много хора и с много обстоятелства…“

Александър Фол, „Самотният пешеходец“, с. 91

снимка: Гробницата в Александрово, д-р Георги Китов  – http://doktora757.blog.bg/

Проф. Александър Фол:

„Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите.“

Александър Фол, “Самотният пешеходец”, с.11

снимка: http://old.duma.bg/2006/0306/070306/obshtestvo/ob-7.html

Проф. Александър Фол за: МИСЛЕНЕТО

„Тази дума се смята за отглаголно съществително от „мисля“ в първо лице единствено число, но граматиката е безпомощна да установи дали всяко такова лице е в състояние да извършва посоченото от нея глаголно действие. Възниква и основателния въпрос защо следва да бъде извършвано подобно глаголно действие, когато в позицията си на спрегнато сказуемо „мисля“ най-често увисва без своя подлог. При следващия експеримент в ролята на подлог влиза самото мислене, но то си намира сказуемо твърде трудно и изоставя съдбата си в ръцете на спомагателния глагол, който я докарва до „мисленето е безсмислено“.

Александър Фол (“Думи и образи”, с. 45)

 Автор: Александър Фол

      Илюстрации: Борис Димовски 

Издателство КОНТЕКСТ

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

ДУМИ И ОБРАЗИ

„Думи и образи“ е книга, която поставя на изпитание доверчивия читател. Познатите на съвестния изследовател на творчеството на проф. Александър Фол теми за памет, време, енергия, мислене, култура (пайдейа), орфизъм са разиграни по неочакван начин в една привидно несистемна разстановка, движеща се сякаш от асоциация към асоциация. Играта понякога е така заплетена, че неминуемо изпадаме в недоумение и сякаш губим себе си в нишката на разказа.

Провокацията е съзнателна. И по своему интригуваща. В един миг прозорливият читател усеща, че е време да загърби оценъчния си подход към текста, да се откаже от автобиографичната пикантност на подробностите и да се взре в идеята като интелектуална енергия, която е част от мощта на Вселената и ни прострелва в нашето неизбежно движение през видовете време в рамките на собствената ни култура (пайдейа). Тази принуда към мислене ни поставя в малко неловката ситуация да искаме да разпознаем нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ги виждаме в думите или образите. Но за да стане това, очевидно трябва да се справим с основанията за собственото си присъствие във времето и пространството. Задача, която изисква от нас да загърбим тривиалностите и да се оставим да бъдем изненадани.

                                                              Издателство КОНТЕКСТ

                                                                 

  Автор: Александър Фол

                Илюстрации: Борис Димовски 

http://knigite.net/store/product/2074/dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол за: ПАМЕТ

„В моята съвсем древна епоха, пишещите, каквито са били старите гърци и римляните, наблюдавали не-пишещите от всичката останала Европа и ни завещали своето мнение за тях, докато наблюдаваните не изпитвали потребност да ни съобщят своето за наблюдателите си. Първите разполагали с литературна, вторите – с нелитературна памет за миналото, за себе си и за другите, но тъй като това разграничение е лабораторно чисто, никой не желае да го има предвид. Ако някой обаче се осмели да излезе извън лабораторията може да разбере, че литературната памет има средства така да обработи своите читатели с названия, че да ги накара да мечтаят за анонимност, а нелитературната – така да омръзне на своите носители с образи, че да ги лиши от способността да виждат.“

Александър Фол ( „Думи и образи“, с. 42-43)

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол за: КУЛТУРАТА

„Културата като поведение е ерес спрямо удобния навик да се охка, че няма пари. Културата изисквала много пари, както четем в интервюта на отговорни чиновници, защото тя била цяла система, наред със, но и отделно от науката, образованието и възпитанието. В по-висока степен от изброените системи, културата отсрамвала с телевнушения цялата нация пред чуждестранна, макар и най-често следобедна публика, поради което изисквала масирани инвестиции. Освен система, културата се явявала и изкуство, което следвало да се произведе от твореца и консумира от вече споменатия масов потребител така, както той, примерно, си бил хапвал „печени пилета от Кентъки“ чак в Източна Европа.“…

Александър Фол („Думи и образи“, с. 59-60)

снимка: http://knigite.net/store/product/2074/dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол за: ИДЕЯ

„В живия живот идея – идеи са като риби във вода. Една добра идея е да организираш благотворително парти, чийто имидж е с по-висока звонкова стойност от събраната благотворителност. Една отлична идея е да наричаш учениците тийнейджъри, тъй като втората съставка „ейдж“ ги улеснява да пият поне най-малкото бира в междучасията. Една страхотна идея е да наричаш държавата си „тази страна“, понеже щом няма име, можеш да й дадеш всякакво. Една свръх-идея обаче е да заявиш, че пещерата на Платон е най-удобната зала за дискусии. „

Александър Фол ( “Думи и образи”, с.11)

                               

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол: ОБРЕДЪТ

„Обредът е действие, с което божеството се вселява у нас, за да ни пречисти. Пречисти ли ни, то ни напуска, обредът завършва и настъпва успокоението. Когато наоколо няма автори и самият румънец Мирча Елиаде…. не е призовал за обяснения шаманизма, обредните ценности не се нуждаят от притчи и от митове. Тези ценности са в Замълчаното и в неговата Метафора.“

Александър Фол ( „Думи и образи“, с.69)

снимка: knigite.net / dumi-i-obrazi.html

Проф. Александър Фол: ЗА ЗНАНИЕТО И ПОЗНАНИЕТО

„Това, което липсва, е познанието. Човек може да знае и сигурно знае много – зависи от неговата подготовка, от учителите му, от средата му, от парите му и от още какво ли не. Но между знание и познание има разлика. Познанието е проникновение в една действителност, която е привидно чужда на изследователя и за изследователя, но в която той фактически живее, тъй като бидейки човек, носи в своя континиуум, който е духовен континиуум, в своята приемственост, която е духовна приемственост – всичко онова, което пред него се е случило. „

(Александър Фол, „Самотният пешеходец“, с.92)