„Действително средство, благодарение на което всички жители на Франция могат да увеличат и умножат богатството си. А също така онези, които нямат никакви научни познания, ще могат да се научат на философия, необходима на всички жители. Тази книга съдържа също така рисунка на градина, която е колкото приятно, толкова и полезно изобретение. А също така – план и рисунка на защитен, съвсем непристъпен град. Изложил майстор….“
През 1563 г. от печатницата на Бертони в Ла Рошел, Франция, излиза книга с обичайното за това време много дълго заглавие. Авторът ѝ е изобретател на селски глинени изделия и керамик на краля и кралицата майка.
Днес можете да видите негови произведения в много музеи по света. Името му е Бернар Палиси, а неговото изкуство няма аналог за времето си. И макар днес то да ни се стори малко кичозно, Палиси изминава дълъг път – повече от 15 години, за да разкрият упоритите му опити тайната на фаянса и техниката на глазиране, почти непозната по това време във Франция.
Това не е всичко. Скоро дарбата му се прочува в Париж, където отива по покана на Катерина Медичи. За Палиси настъпва период на голям подем. Освен с изработването на керамични съдове с глазура, той усърдно се занимава с наука.
Една от книгите на Палиси
Открива в Париж първия кабинет музей по естествена история, достъпен за всички. И колкото повече изследва природата, толкова повече изводите на талантливия художник се отдалечават от твърденията на църквата. Следва нова книга с дълго заглавие и доживотна присъда в единична килия на Бастилията, където Палиси умира през 1590 г., без да измени на убежденията си на творец, гражданин и учен.
Милена Катошева
Снимки: Интернет
Информацията е по материали от книгата „Велики еретици“, автори А. Варшавски и К. Поничева, София, 1970.
„Там, където пространството е околност, времето е линия. Великият хан Омуртаг, който за щастие живя, преди да се появи специализираната литература върху видовете време, предвиди колко лесно се реже на отсечки времето линия и заповяда на родените по-късно да си спомнят делата на родените по-рано. Само че родените по-късно, като прочетоха тази заповед, изсечена в надпис, запомниха само предишното изречение в нея, в което ханът тъжно съобщава, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И като запомниха во веки това изречение, решиха, че всяка конюнктура затуй е конюнктура, за да се използва, поради което оформиха впоследствие държавицата си като каца и запазиха формата й за поколенията.“
По време на своето управление, в периода 1484 – 1488 г., султан Баязид II построява в Одрин прекрасен дворец, разположен на десния бряг на река Тунджа. Изследователите все още спорят кой е архитектът на грандиозния комплекс, но със сигурност се знае, че още със създаването си той е бил предназначен за болница във втория по важност град на Османската империя.
Дворецът на султан Баязид II
И докато в Европа по това време смятали, че психичноболните са обсебени от Дявола и били отритвани от обществото, връзвани, затваряни в пещери и дори изгаряни на клада, в тази болница лекували пациентите с психични заболявания по нетрадиционни за времето методи – чрез ромона на водата, специално композирана лечебна музика и омайни аромати. В комплекса имало още джамия, библиотека, медицинско училище, стаи за демонстрация, аптека, лаборатория, музикално училище, кухня, столова, обществена баня, мелница, пекарна, работилница за свещи и др.
Изглед към градината
Градините тънели в зеленината на множество дървета и навсякъде се носело уханието на различни цветя – лалета, карамфили, жасмин и зюмбюли. Усещането за спокойствие се допълвало от ромона на бликащата от фонтаните в градината вода. А в главната част на болницата, под огромен купол, се долавяли дискретно звуците на различни ориенталски мелодии.
Оркестърът
Оркестърът свирел три пъти в седмицата като изпълнявал специални музикални произведения, наречени маками. Тези мелодии били композирани, за да облекчават едно или друго болестно състояние. Една успокоявала сърдечната дейност, друга подобрявала паметта, трета облекчавала главоболие и т.н.
Лекар и пациент
Първоначално болницата била предназначена за лечение на всякакви заболявания. Едва по-късно в нея започнали да приемат за лечение психичноболни хора. С течение на годините болницата постепенно била занемарена, а по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) голяма част от комплекса бил разрушен. Отчасти е реставриран през 1910 г. от немския архитект Корнелиус, но никога повече болничното заведение не достигнало същото значение, каквото имало по време на съществуването си в рамките на Османската империя. След Балканските войни болницата била окончателно затворена.
Пациенти
През 1993 г. собствеността на целия комплекс, без джамията, е прехвърлена на Тракийския университет в Одрин. Идеята е дворецът на султан Баязид II, в който в продължение на близо 500 години се намира едно от най-реномираните болнични заведения, да бъде превърнат в Музей на здравето. Положени били огромни усилия дворецът да бъде възстановен в някогашния му вид, както отвън, така и отвътре, за да бъде съхранено и експонирано това уникално културно-историческо наследство на Одрин.
Градината
С помощта на Музея на мадам Тюсо в Лондон били изработени восъчните фигури – пациенти, лекари, преподаватели, студенти, фармацевти, благодарение на които музейното пространство оживява и посетителят се пренася в друго време – онова, което експозициите на музея пресъздават.
Планът на музея следва някогашното разпределение на болничното заведение и училището. Обширен двор е заобиколен от всички страни със стаи, в които с помощта на макети и снимки е илюстрирана историята на двореца, на действащата някога болница и на практикуваните в нея методи на лечение.
Миниатюри
Специална видео зала предлага интересен филм на различни езици, включително и български, за историята на двореца и болницата и превръщането им в Музей на здравето. Вече зареден с достатъчно историческа информация посетителят прекрачва прага на болницата.
Входът към болницата
Централната зала е покрита с огромен купол и от нея бързо и лесно се достига до стаите на пациентите – 6 зимни и 4 летни, лекарските кабинети и аптеката. Болницата на султан Баязид II е първата централизирана болнична система, в която с много малко персонал се постигала изкючително висока ефективност. Такива болници в света се строят едва след XVII в.
Централната зала
Под големия купол е разположен оркестърът. Усещането за реализъм е толкова голямо, че човек всеки момент очаква телата на десетте музиканта да помръднат в такт с музиката. В центъра на залата се намира шадраванът, от който се чува приятният ромон на водата. Въпреки големите размери на двореца, в някогашната болница били лекувани едновременно не повече от 32 пациента.
Пациенти
След като излезе от болницата, посетителят може да види кухнята, в която са приготвяли храната за целия персонал, пациентите и за бедни хора от града. Храната била диетична, приготвяна според съветите на лекарите. Месен бил и специален здравословен хляб.
В следващата стая е подредена изложбата „Одрин в пощенски картички”, а непосредствено преди изхода се намира магазин за сувенири.
Картичка от Одрин
След кратка, но абсолютно необходима почивка в градината, посетителите се насочват към другата част от комплекса – медицинското училище. Експозиционните зали са всъщност някогашните стаи за студентите, които изучавали медицина. Стаите, заедно с обширната класна стая, са подредени около квадратен двор, в центъра на който има фонтан.
Дворът на училището
Във всяка една от стаите могат да се видят демонстрации на различни лекарски практики и методи на лечение, на които се обучавали студентите.
Обучение
Всичко това отново е пресъздадено с помощта на восъчните фигури, които в приглушената светлина на „горящата” камина изглеждат наистина като живи.
Професорът и неговия ученик
В училището са работели един професор, един асистент, библиотекар, един прислужник и 18 студента. Студентите се обучавали безплатно, каквото всъщност е било и лечението на пациентите в болницата.
Портиерът
От някогашната библиотека са достигнали до наши дни тридесет и седем медицински книги. Някои от тях са закупени от самия султан Баязид II и днес се съхраняват в Библиотеката на манускриптите към джамията „Селимие” в Одрин.
Изключителният реализъм, който внушава експозицията, пренасянето в друг свят, далеч през вековете, е може би главната причината за големия брой посетители и успехът на музея.
През 2004 г., напълно заслужено, Музеят на здравето печели награда за най-добър европейски музей.
Наградата
През 2007 г. идва още едно признание за усърдния труд на всички онези, които са допринесли за превръщането на двореца на султан Баязид II в един уникален и изключително атрактивен музеен комплекс – наградата за най-добра презентация на форума „The best in heritage”, проведен през ноември 2007 г. в гр. Колон, Германия.
Музеят има Интернет сайт, който показва историята на двореца, описание на болничното заведение, респ. на музейния комплекс, има богата галерия от снимки и предлага една интересна възможност за по-пълно виртуално възприятие – 360 D-изглед от определени точки в музея. Такава виртуална разходка може да се види и в проекта „Sites in 3D”, в който е включен и Музеят на здравето в Одрин.
Карта на Одрин с местоположението на музея
Снимки: Милена Катошева, 2011 г.
Използвана литература:
Karamanlioglu, Beyhan. Tıp Medresesi/Medresetul etibba/Medical school, 2008
Охридска-Олсон, Р. Един модерен музей. //Будител, бр. 1, 2009., с. 82-86
Блогът на Милена Катошева 