Империята, в която Слънцето никога не залязва. Така е известна Испания по времето на своя възход през XVI век. В началото на века испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521г. Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1538г. Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519-1522г. експедицията, водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части на Северна Америка, Филипините, португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия. По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златен век. В Испания творят световноизвестни художници, писатели, архитекти.
В средата на XVI век Испания навлиза в период на продължителна криза. Цялата страна е разорена, силата на испанската аристокрация отслабнала. Борбата срещу маврите пробудила краен фанатизъм, непознат никъде другаде. В Испания вилнеела Инквизицията, църквата проявявала особена жестокост към еретиците, кладите станали често срещано явление. Фанатизмът на католическата вяра не успял да спре проникването на хуманизма в Испания, но в него силно се развил духът на съмнението… А съмнението стимулирало човешкото въображение и освобождавало съзнанието от наследените представи и предразсъдъци от отминали епохи, склонност, която намерила ярък израз в лицето на испанските религиозни мислители – мистиците.
Мистицизмът се разпространил широко в Испания и оказал силно влияние въху изкуството, което започнало да придобива самостоятелност и своеобразна насока, в условията на стопанските и политически затруднения, характерни за този период. Тесните връзки с Нидерландия и някои представители на Северния Ренесанс като Ван Ейк, Рубенс, Мор също оказали влияние върху испанското изобразителното изкуство и помогнали за развитието на кавалетната и портретната живопис.
Италианският Ренесанс оказва най-силно влияние върху развитието на испанското изкуство. Много млади испански художници преминават през класическите школи в Италия, учейки се от Микеланджело, Тициан, Тинторето и усъвършенстват своето майсторство. В края на XVI век в Испания се засилва класическото влияние на италианските майстори и се налага т.н. „стил без орнаменти”, формите стават скромни, строги, лишени от каквато и да било украса. Църквата съблюдавала стриктно спазването на установените канони при изображение на библейските сцени и преследвала жестоко всеки, който се отклони от тях…
През 1580 г. в Толедо, някогашната столица на Испания, Великата Инквизиция изправя на съд един от най-великите испански художници заради картините, които рисува. Обвиненията срещу него са: неточности в пресъздадените библейски сцени, езически интерпретации на ангели, използване на плътски и вулгарни цветове, еретическо изкривяване на истинската доктрина, богохулствено превръщане на грешници в светци…
Този художник е Доменикос Теотокопулос, известен на света с прозвището Ел Греко. Роден е през 1541г. в Кандия (Ираклион) на о. Крит. По това време островът е част от Венецианската република и съпротивата на местното население, в която участва баща му и брат му, е в разгара си. Смелият и свободолюбив младеж жадува да се включи в тази борба. Съдбата, обаче, е отредила на Доменикос друг начин да се бори срещу несправедливостта и подтисничеството, невежеството и жестокостта – да се бори чрез силата на изкуството.
За ранните години на художника се знае малко. Доменикос проявява своето художествено дарование още като млад. Той получава първоначалното си образование в поствизантийското училище за изкуства на о. Крит, но средата на критските иконописци – полузанаятчии не успява да задоволи потребностите на художника и да даде почва за по-нататъшно развитие на неговия талант. Подтикнат от своя баща и с помощта на Франческа да Рими, дъщеря на управителя на острова, Доменикос заминава за Венеция и започва работа в студиото на Тициан. Там той бързо овладява живописното майсторство, като върху работата му оказват силно въздействие, както Тициан, така и Тинторето. В Рим Доменикос се запознава с фреските на Микеланджело в Сикстинската капела и въпреки, че си позволява да ги критикува, той прави скици на някои от тях и по-късно ги използва в творбите си. Много скоро Венеция става тясна за творческия дух на художника и той заминава за Мадрид, а по-късно за Толедо, където се установява до края на дните си, заедно със своята спътница в живота Херонима де лас Куевас и техния син Хорхе Мануел. Там Доменикос се превръща в уважаван художник, работи за църквата и местната аристокрация и създава изключителни портрети. Но жестокостите на Светата Инквизиция провокират таланта на твореца, той отхвърля нормите и каноните на Италианския Ренесанс и маниеризма, обзел Испания по онова време и започва да представя хората и библейските сцени по един нов, неортодоксален начин. Художникът изобразява в картините си обикновени хора, превръщайки ги в светци. Трайните впечатление, които оставили у него, още като дете, византийските икони и стенописи в православните храмове в родината му и после в катедралата „Сан Марко” във Венеция, обясняват привнасянето на някои иконографски техники в неговата живопис.
Сблъсъкът между Византийската култура на Изток и Късния Ренесанс на Запад формира необикновения и специфичен стил на Ел Греко, заради който специалистите се затрудняват да го причислят към която и да е школа в изобразителното изкуство, но безспорно го смятат за предшественик на експресионизма, а творчеството му оказва силно влияние на художници като Дьолакроа, Мане, Сезан… Творбите на Ел Греко, наситени с изключителен драматизъм, са вдъхновили писатели като Никос Казандзакис и Рилке.
В картините си Ел Греко предава ярко и образно своите видения, които отразяват съкровено личните преживявания на неспокойната му и чувствителна душа, търсеща истината. Главните изразни средства на художника са светлината и багрите. Светлината на Ел Греко не е нито топлата светлина на венецианците, нито студената и спокойна на художници като Караваджо, а колеблива – ту припламваща, ту плъзгаща се по фона на картината, като кара багрите да пламтят в различни нюанси. При изображенията на човешкото тяло Ел Греко стига до деформация на формата и разместване на пропорциите. Фигурите са издължени, сякаш израстват пред погледа ни, устремени към небето, с искрящи от сълзи очи. Плановете на картините му също са объркани, нарушени са законите на перспективата, спазвана от художниците на Ренесанса. Близкото изглежда далечно, далечното – близко, пространството сякаш увлича всичко в себе си като в бездна… Но творчеството на Доменикос Теотокопулос не е различно само с типичната единствено за него форма на човешкото тяло или пък цветовете. Неговата уникалност се изразява в умението му да разкрие същността на едно или друго духовно състояние на човека с изключителна точност и дълбочина. Ел Греко рисува, за да покаже душите на хората; рисува, защото иска душите им да са чисти като Светлината и така превръща хората в светци, а светците изобразява с лица на обикновени грешници.
Сред най-известните картини на художника са “Изглед от Толедо“, “Отваряне на Петия печат“, “Христос носи кръста“, “Светото семейство“, “Мария Магдалена“. Най-значимата обществена поръчка, която получава е голямата картина “Погребението на граф Оргъс“ за църквата “Св. Тома“ в Толедо. В договора поръчителите определили какво точно да се изобрази в картината, а то е процесия по полагането на граф Оргъс в гроба му от свещениците, в присъствието на Апостолите Св. Августин и Св. Стефан. Около тях трябвало да бъдат изобразени портретите на голямо множество видни благородници и духовници, а в горния край на картината да бъде изобразено разтворилото се небе, което приема душата на починалия. Вероятно поръчителите са се опитвали да наложат идеята, че ако даваш щедро на църквата, отиваш на небето. Едва ли Доменикос е бил съгласен с точно тази част от католическата доктрина, но в тази картина той постига хармония между небесната сцена и великолепния групов портрет.
“Погребението на граф Оргъс“, 1586-1588г. , Толедо, църквата “Св. Тома“ 
“Отварянето на петия печат“, 1608-1614, Музей Метрополитън, Ню Йорк
Друга изключителна творба на Ел Греко е “Отварянето на петия печат“, собственост на Музея Метрополитън. Някои изследователи смятат, че картината е част от по-голяма композиция. Тази творба превръща Ел Греко в баща на модерната живопис. За да се направи картина по библейски текст се изисква не само талант и добра теологична подготовка, а нещо много повече – истинска и чиста вяра в библейските истини. Картината е изпълнена с вдъхновение, фигурите са представени по изключително съвременен начин, който едва през XX век ще си позволи Сезан.
Към края на своя творчески път Доменикос Теотокополус се връща назад към родната земя, рисувайки сцени от гръцката митология. Тъмната и меланхолична творба “Лаокоон“ е вдъхновена от историята за троянския прорицател и жрец на Посейдон и скулптурата “Лаокоон и синовете му“, дело на известните родоски скулптури – Агесандър, Полидор и Атенодор. Ел Греко изобразява битката на Лаокоон и синовете му със змиите на фона на изглед към Толедо.
“Лаокоон“, 1610г., (фрагменти), Национална галерия във Вашингтон
Наред с останалите картини, Ел Греко рисува множество изключително живи и реалистични портрети по поръчка на испанската аристокрация, както и портрети на съвсем обикновени хора. Една поръчка, обаче, преобръща живота му и го изправя срещу най-големия му враг – Светата Инквизиция, в лицето на кардинал Ниньо де Гевара. Доловил невероятната дарба на младия грък още във Венеция, кардиналът-инквизитор си поръчва портрет, като очаква художникът да го изобрази като светец… Доменикос Теотокопулос не успява да стори това. Той търси истината, не външната, а дълбоката духовна истина, но душата на инквизитора е потънала в мрак, изпълнен с омраза и жестокост, душа, която не може да се стопли от огъня на кладата. И Ел Греко изобразява това, което вижда, като се изправя срещу нелепите обвинения на Инквизицията, без страх, сигурен в това, че Мракът не може да победи Светлината.
Доменикос Теотокопулос умира на 7 април 1614г. Погребан е в двора на църквата “Санто Доминго дел Антигуа“ в Толедо. Днес много от неговите творби могат да се видят, както в Толедо и Мадрид, така и в много галерии и музеи по света, а изкуството му продължава да буди интерес и възхищение, въпреки че художникът не остава напълно разбран от съвременниците си и е несправедливо забравен през следващите столетия. Дали, защото те на са били готови да видят истината или пък самият той не е показал всичко, следвайки съвета на своя учител Тициан: „Не показвай всичко на хората, те няма да ти го простят!“
Милена Катошева
Използвана литература: Алпатов, М. История на изкуството. т3, С. 1982, с.214-247 Други източници: Всички творби на Ел Греко // http://www.el-greco-foundation.org/the-complete-works.html “Ел Герко“, игрален филм, 2007г., режисьор Я. Смарагдис// http://trailerx.com/film/el-greko.html Християнство и изкуство: Ел Греко, еп.1 //http://www.youtube.com/watch?v=xR4BfCdVoso Християнство и изкуство: Ел Греко, еп.2 //http://www.youtube.com/watch?v=mbiZ49RLx_ c&feature=related
Блогът на Милена Катошева 