На Никулден, видният шуменски благодетел Нанчо Попович отбелязвал своя имен ден. В негова чест шуменци решават да обявят 6 декември за Ден на дарителя. За първи път Денят се отбелязва през 1937 г., въпреки че идеята е много по-стара. Още през 1895 г., в своето списание „Памятник“ [1], Илия Блъсков поставя въпроса за издаване на специална книга за дарителите, за да бъде увековечена тяхната памет. Идеята му остава без съмишленици. По-късно, през 1907 г., на страниците на в. „Отечествен глас“ той приканва да се напише книга със заглавие „Благодетели на шуменското общество“. Тази идея също остава нереализирана.
Докато е министър на просвещението, Иван Шишманов възлага на Сава Велев задачата да се напише книга, която „да съдържа биографиите, ликовете и завещанията на онези дарители, които са подарили или завещали поне 5 000 лв. за народо-просветни цели“. „Златна книга на дарителите за народна просвета“, съставена от Сава Велев, излиза от печатницата на Хр. Г. Данов през 1907 г. Книгата включва имената на 107 български общественици с принос към народната просвета, сред които са Васил Априлов, д-р Петър Берон, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иванка Хр. Ботева, Иларион Макариополски и др. За много от тях са приложени и портретни снимки. В предговора към книгата авторът споделя:
„…такава работа е свързана с много мъчнотии…(…) Веднага след това се заех да събирам материали, писах около 200 писма на разни лица и учреждения, но за жалост едва 1/10 от всичките ми писма се удостоиха с отговор. Много пъти и г. Шишманов ме запитваше: „Какво става със Златната книга“ с един страх да не би да се отчая и да напусна работа… Като съм уверен, че и в бъдеще ще се открият някои забравени благодетели, па ще се явят и нови, поставих на заглавния лист книга I…“[2]
През 1911 г. излиза от печат книгата „Дарители по народната ни просвета“, с автор Велико Йорданов. Книгата е приложение към картина с ликовете на 50 дарители и съдържа биографични бележки за тях. В предговора авторът изтъква:
„Нашият народ има възвишени и славни мъже, които извоюваха въздигането, закрепването и усилването на българското племе в умствено, нравствено и политическо отношение. Но културата е продукт на множество и разнообразни фактори. Един важен, крупен фактор в нашия национален живот съставя традиционната черта в характера на нашия народ – чрез пожертвование да крепи и засилва народната ни просвета. И трябва да признаем, че в създаване на съвременна, модерна България плеяда дарители играха завидна роля, като съдействаха, поошряваха най-съществения културен фактор – просветата.“ [3]
Вторият том на „Златна книга на дарителите за народна просвета“, с автор Ганчо Ст. Пашев, излиза през 1923 г. в София. Инициаторът този път е министър Стоян Омарчевски. Книгата съдържа имената на 307 дарители и дарителски фондове в България. Идеята е във втория том да влязат имената на дарители, които не са били включени в първия, а също и на дарители, направили своите дарения след датата на издаването му.
„У българинът има заложби на щедрост и пожертувателност. Както в миналото така и днес има мнозина дарители, които са посветили живота си на обществото, подарили са на туй общество не само най-хубавите години, сили и способности, но и всичко що са събрали с усилен труд, а не рядко и при големи лични лишения…“ [4]
[1] Виж. Лечев Д. Златна книга на дарителството в шуменския край. Шумен, 1998. с. 4.
[2] Велев, С. Златна книга на дарителите за народна просвета. кн.I. [Притурка към XII. год. на сп. „Училищен преглед“ – изд. Министерсвото на нар. Просвещение]. Пловдив, 1907. с. V.
[3] Йорданов. В. Дарители по народната ни просвета. Биографични бележки. кн.1. [Приложение към картина с ликове на дарителите]. София, 1911. с. 4.
[4] Пашев, Ст. Златна книга на дарителите за народна просвета. кн.II. [Приложение към XXII год. на спис. „Училищен преглед]. София, 1923.
*Кратък откъс от дисертация на тема „Ролята на дарителството за развитие на музейните колекции в България“ (Милена Катошева, 2018). Използваните снимки са от фонда на ОИМ – Попово, любезно предоставени ми за целите на изследването от Пламен Събев, тогавашният директор на музея. На неговата светла памет посвещавам и този материал!
Блогът на Милена Катошева 