Развитието на музейното дело и музеологията като наука в различните географско-икономически и исторически обособили се световни региони носи своите специфични особености. Основополагащата идея за същността и функциите на музея се формира най-рано на европейския континент. В Европа се създава класическият музей, от тук тръгват и научните спорове за мястото и ролята на музеите в културното развитие на обществото. Динамиката на обществените процеси през XIX и XXв. поражда различия в организирането на музейното дело и осъществяването и използването на музейните функции не само в Европа, където се обособяват две направления – източно и западно, но и в световен мащаб. Наблюдава се различие в музейните политики в останалите региони – Северна Америка, Латинска Америка, Африка, Азия…
Сякаш встрани от погледа на изследователите на музеоложкото познание остава един регион, който е изключително интересен – Латинска Америка. Многовековното развитие на цивилизациите на инките, маите, ацтеките и други народи и етноси на територията на Централна и Южна Америка, както и последвалата колонизация от испанските и португалски завоеватели обуславя многопластовата структура на културния живот в латиноамериканските държави, а оттам и спецификата на развитие на музейното дело.
Характерни особености в развитие на музейното дело в Латинска Америка
Историческите музеи в Латинска Америка възникват в началото на XIXв. Музейното строителство е провокирано от първите успехи на латиноамериканското освободително движение, когато много държави успяват да извоюват своята национална независимост. Първостепенната задача през този период е формирането на национална идентичност. Етнокултурното противопоставяне, обаче, изправя музейната институция пред тежката задача как именно да бъде представена тази идентичност. Защото в Мексико, например, живеят над 50 различни етнически групи, много от които претендират да са преки наследници на древните народи, обитавали тези земи и съвсем съзнателно се противопоставят на опитите за обединяване на различните етнокултури под общото название „мексиканска култура”. Подобно е положението и в останалите държави в Латинска Америка. Културният конфликт не е преодолян и през XXв. Бедността и ниската образованост на населението налагат търсенето на нови подходи в музейната работа. През 1971г. Общото събрание на ИКОМ изтъква потенциала на музея и неговите функции за развитие на обществото и като едно от средствата за разрешаване на етнокултурните противоречия. Година по-късно ЮНЕСКО провежда в Сантяго, Чили, кръгла маса, посветена на проблемите на развитие на музея в Латинска Америка. Тогава стартира и проектът „Музейна къща”, който внася съвършено нов подход в музейната работа, предоставяйки възможност от една страна за мобилност на експозициите, а от друга за преодоляване на бариерата между експонатите и музейния посетител. „Музейната къща” изоставя традиционните методи на експониране, като позволява на всеки да участва реално в представянето, да докосва предметите, да говори, да танцува, позволена е играта, викането, дори пушенето… Живият контакт с музейния експонат провокира интереса към неговата история и насърчава издирването и съхраняването на такива ценности, в резултат на което се реализират различни образователни проекти. Подобни музейни програми създават възможност на училища и на отделни общности да изграждат свои музеи или отделни музейни сбирки, които поставят основите на регионалните музейни мрежи. Интересът към местните традиции, легенди, религия, история, танци, лечителство, бит и архитектура създава предпоставки за обогатяване и специфична насока на музейната дейност, на ролята, образа и функциите на музея в Латинска Америка. И най-важното: разработваните програми са насочени към развитие на музеите на различните етноси и приобщаването им към каузата за съхраняване на общото културното наследство. Същевременно се предоставя обучение на представители на съответните общности за усвояване на знания и умения, необходими за управление на музеи, подготвяне на изложби и др. като по този начин се насърчават сами да поемат грижата за опазването на етнокултурното богатство. Развитието на музеоложката мисъл в латиноамериканските държави се подчинява на идеята, че опазването, консервирането, реставрирането на паметниците на културата би било безсмислено, ако онзи, който ги е създал и за когото са знак за етносна или национална идентичност, се подлага на самоунищожение. Съвременните латиноамерикански музеолози не гледат на музея като на едно затворено пространство и приемат своята наука като средство, не само за управление на музейните дейности, а като на наука, изучаваща отношенията от една страна между хората и от друга – между човека и музейния предмет. Водени от тази идея латиноамериканските музеолози създават един нов, интегриран подход, който отговаря непосредствено на задачите, в зависимост от културното, икономическото, социалното и техническо развитие на държавите. Създава се концепцията за един „интегриран музей”, който позволява да се съчетае грижата и за природните богатства, и за културното наследство, и за историческите паметници. И всичко това, обединено в името не просто на музейната публика, а в името на хората и развитието на обществото.
Особено внимание се обръща на обучението на музейни кадри и издигане на социалния статус на професията, както и на повишаване на професионалната мотивация на работещите в музейната сфера. В редица страни са създадени държавни училища за съхранение и реставрация, които се занимават и с проблемите на музеологията. Много университети в Бразилия, Мексико, Аржентина предлагат профилирано обучение по музеология. В други държави като Боливия, Колумбия и Перу подготовката на музейни кадри се осъществява в отделите и школите по музеология към съответните културни институции.
Поглед към някои музеи в Латинска Америка
Бразилия
Най-големият музей по естествена история и антропология в Латинска Америка е Националният музей на Бразилия (Museu Nacional/UFRJ), който се намира в столицата Рио де Жанейро. Създаден е на 6 юни 1818г. и днес е част от академичната структура на Федералния университет в града. Националният музей на Бразилия е мястото, където практически се обучават бъдещите музейни специалисти. Университетът, който поставя началото на обучението по музеология, отпуска за тях специални стипендии. Музеят има изключително богат фонд и експозиционни зали – зоология, археология, етнология, геология, палеонтология, биология и антропология. Библиотеката на музея наброява близо 500 000 тома литература, неоценима помощ за обучението и научно-изследователската дейност.
Аржентина
Аржентинският Национален исторически музей (Museo Histórico Nacional) се намира в Буенос Айрес и е посветен на историята на Аржентина, показващ предмети, свързани с Майската революция, отворила пътя за националната независимост на Аржентина срещу испанските колонизатори. Институцията е основана през 1889г. като Музей на столицата, по идея на историка Адолфо Каранса, който става директор на музея от официалното му откриане на 15 февруари 1891г. Музеят се помещава в сграда, строена през 1846г. и съхранява повече от 50 000 експоната. Части от колекцията са събрани от даренията на известни личности, участвали в Майската революция и Аржентинската война за независимост.
Перу
Първият археологически музей в Перу възниква благодарение на частната колекция на един от най-богатите земевладелци в страната Рафаел Ларко Херера. Днес музеят „Ларко” (Museo Arqueológico Rafael Larco Herrera) се намира в бивша кралска резиденция от XVIII век, построена върху пирамида от седмото столетие, която сега е дом на над четири хилядолетия история, представена с помощта на около 45 000 експоната – керамични съдове, тъкани, метални предмети, накити, възлови записи, оръжия.
Всъщност, началото на музейната сбирка на Ларко се поставя в семейната му плантация за захарна тръстика в Трухильо, в която той постигнал изключително висока реколта, въвеждайки механизация. Забогатявайки бързо, през 1926г. Рафаел Ларко Херера създава своя частен музей, задоволявайки страстта си към древната историята и археологията. Той открива археологически обекти, финансира и сам участва в разкопките и така обогатява колекцията от северноперуанска предколумбова керамика. Неговото дело продължил синът му Рафаел Ларко Хойле. През 1958г. невероятно богатата колекция се премества в Лима, вече допълнена и с експонати от други сфери на древното изкуство и занаяти. Музеят „Ларко” е известен най-вече с изумителната керамика на племето „моче”. Този народ развил своята култура на северния бряг в периода 200 – 700г. пр. Хр. Именно от керамичните предмети изследователите получават важна информация за живота на това общество. Те разкриват всичко – от войните до сексуалните нрави. Прецизни портрети със строга индивидуалност, воини, сцени от бита, растения, животни, еротични практики – във витрините на музея и върху рафтовете на хранилището му, които също са достъпни за публиката, могат да се видят високо майсторство и тънък естетически усет.
Голям интерес представлява и „Музеят на златото” (Museo Oro del Perú) в Лима, събрал всички съкровища, открити на територията на Перу през вековете. Началото е поставено през 1935г. Основоположник на фонда на музея е Мигел Мухика Гайо – човекът, който през целия си живот е помагал за съхраняване на историческото наследство на Перу. Музеят притежава колекции от около 7 000 експоната от злато, сребро, керамика, текстил, камъни, дърво, над 2000 златни, сребърни и бронзови изделия, принадлежащи на древната култура на инките. В музея са представени също и колекции от керамика, тъкани, религиозни предмети и старинни оръжия от различни краища на света.
Колумбия
Един от най-атрактивните и посещавани музеи в Латинска Америка е Музеят на златото (El Museo del Oro) в столицата на Колумбия, Богота. Музеят притежава най-голямата и уникална по рода си колекция от близо 30 000 златни фигурки – маски, диадеми, гривни, ритуални предмети, птици, жаби, насекоми и др. Златото, а заедно с него и другите находки от дърво, камък, керамика разкриват културата на местното население на Колумбия преди испанската колонизация – Културата Кимбайя, достигнала своя разцвет през периода IV – VIIв., известна с великолепните си ювелирни изделия.
Музеят на златото е създаден през 1939г. и се подпомага от Банката на Републиката. Той се превръща в емблема на Колумбия и е един от най-популярните туристически обекти в столицата. Постоянната експозиция е организирана в четири изложбени зали: “Добив и работа с метали”, “Хора и злато”, “Космология и символика” и “Предлагането”.
Проектирана е специализирана зала, която има за цел да насърчи музейната публика към активно взаимодействие със средата. В нея се проектират филми и клипове върху пода, достъпни са снимки и макети. Залата не дава отговори, тя провокира посетителите да задават въпроси, и да споделят своя опит и впечатления. Към тази зала е изградена и площ за семинари и работа с деца и младежи с разнообразни по тема програми.
В Музея на златото в Богота се организират временни и гостуващи чуждестранни изложби. Уникалната експозиция и разнообразните и интересни музейни дейности го превръщат в една модерна културна институция с поглед към бъдещето и стремеж към атрактивно представяне на културно-историческото наследство.
В рамките на този реферат не биха могли да се обхванат нито всички аспекти от развитието на музейното дело и музеологията в Латинска Америка, нито е възможно да се опише богатото разнообразие от музеи на територията на континента. Освен показаните до тук исторически музеи, съществуват още много други: музеи на модерното и съвременното изкуство; военноморски музеи; детски музеи; музеи, посветени на известни личности, на киното и телевизията, астрономически, прородонаучни и др. Не зная какъв е общият им брой, но моето виртуално пътешествие в сайтовете на много от тях ми показа, че те не отстъпват по нищо на останалите музеи по света. С богатите си колекции, със своя иновативен подход към музейната публика, обърнат предимно към образователната и възпитателна функция на музея, с провокативните си идеи, те играят изключително важна роля за културното развитие на обществото в държави, доскоро наричани несправедливо от социолозите – „Страни от Третия свят”.
През март 2011г. в Мексико Сити Карлос Слим, смятан за най-богатия човек в света, откри музея „Сумайя” (Soumaya Museo). Музеят разполага с фонд от 60 000 картини на художници като Ел Греко, Реноар, Моне, Дега, Леонардо да Винчи, Тулуз Лотрек, Сезан, Ван Гог, Диего Ривера, Руфиньо Тамайо и др. Карлос Слим притежава също и най-голямата извън Франция колекция от скулптури на Роден, както и колекции от монети, банкноти, златни и сребърни предмети, исторически ценни документи от Ернан Кортес и Христофор Колумб. На цялото това богатство, експонирано на площ от 17 000 кв.м. жителите и гостите на Мексико Сити могат да се насладят абсолютно безплатно.
Карлос Слим открива своя музей на 04 март 2011г. На тържествената церемония, в присъствието на президента на Мексико Фелипе Калдерон, писателят Габриел Гарсия Маркес и много гости той се обръща с думите:
„Музеят е замислен да даде импулс на „човешкото развитие“ в Мексико. Това може да се превърне в място, където хората ще откриват доброто в себе си и ще се сближават с достиженията на световната култура, историята на изкуството и историята на самото Мексико.“[1]
Музеят „Сумайя”, носещ името на починалата съпруга на Слим, има амбициите да се превърне в един от най-добрите в света. И има всички предпоставки, не само заради богатия си фонд, а заради идеята, която носи и която е отражение на концепцията за развитие на музеите в цяла Латинска Америка.
[1] http://bnt.bg/bg/news/view/48201/karlos_slim_otkri_muzej_v_meksiko – БНТ/Новини/Карлос Слим откри музей в Мексико, 29.11.2011.
Използвана литература:
- Кръстева, Стефанка. Студии по музеология. кн. I, София, 2003. с. 131-186.
- Иванов, Димитър. Арете в Музея. кн. V, София, 2008, с. 115-133
Интернет ресурси:
- http://www.museunacional.ufrj.br/ – Национален музей на Бразилия, 28.11.2011.
- http://bg.wikipedia.org/ – Аржентински национален исторически музей, 28.11.2011.
- http://www.mhnvirtual.cultura.gob.ar/mhn_360/ – Сайт на Аржентинския национален исторически музей, 28.11.2011.
- http://www.museolarco.org/ – Музеят Ларко, официален сайт, 26.11.2011, 29.11.2011.
- http://www.mna.inah.gob.mx/ – Museo Nacional de Antropología, Mexico – Официален сайт на музея, 29.11.2011.
- http://www.bogotatravelguide.com/places-to-go-in-bogota/gold-museum.php – Пътеводител за Богота, Колумбия, 29.11.2011.
- http://www.banrep.gov.co/museo/eng/expo_sigloxxi.htm – Сайт на Музея на златото в Богота, Колумбия, 29.11.2011, 30.11.2011.
- Колаж – Експонати от „Музей на златото”, Богота, Колумбия; Снимки – http://www.banrep.gov.co/museo/eng/
Блогът на Милена Катошева 