В българската етноложка литература въпросът за култа към св. Петка Епиватска заема значително място. Въпреки, че често се смесва с култа към още две християнски светици със същото име, почитта към преподобната Петка от Епиват придобива голямо разпространение сред българския народ, особено след като нейните мощи са пренесени през 1231 г. по нареждане на цар Иван Асен II от Каликратия в българската столица Търново. Изворите съобщават, че нейните мощи предприемат една дълга обиколка: Епиват – Търново – Видин – Белград – Цариград – Яш. Това е и причината преподобната да се среща и с други имена – Петка Търновска, Петка Белградска, Петка Сръбска, Петка Яшка и др. Никъде в житийната и научната книжнина свeта Петка не се среща под името Трънска, нямаме летописни и агиографски данни, че тя е преминавала през Трънския край, нито че е живяла там „доста години”. В Средна Западна България, обаче, култът към светицата се поддържа от едно интересно предание, стигнало до нас през вековете. Това предание може да чуе всеки, който посети скалния параклис „Света Петка” в трънския квартал Баринци. Ще Ви го разкаже бай Милчо Витомиров, който от години се грижи за святото за трънчани място. Ето и неговият разказ:
„Света Петка е родена в средата на X век (944 г.) в град Епиват в беломорския край. Родителите ѝ били българи, заможни, но вече на възраст и те подарили дъщеря си на църквата, в църковно училище като послушница. Още тогава, като дете, тя започва да проповядва Христовата вяра. Като завършила училище, решава да замине за Йерусалим, да посети гроба Господен и да му се поклони. През цялото време на пътуването си тя не спирала да преподава Христовата вяра. Цели четирдесет години тя водила отшелнически живот в пустинята, хранела се само с корени и диви плодове и 2 дните ѝ минавали в пост и молитва. Но един ден тя видяла сияние на небето и чула Божия глас да я предупреждава, че трябва да напусне Йерусалим, защото преследвачи са по петите ѝ. Света Петка се завръща в родния си град Епиват и продължава да проповядва Христовата вяра. Но преследвачите не ѝ дават спокойствие. Петка напуска родния си град и започва да обикаля из Мизия, Тракия и Македония. И после отива в Търново. Там живее най-много години, където продължава да проповядва учението на Иисус Христос, затова я наричат Света Петка Търновска и Света Петка Българска. Но и там преследвачите на Христовата вяра я откриват, тя побягва и тръгва през планините. Минава през прохода Петрохан и една нощ се озовава до днешното трънско село Врабча. В местността Каваците намира една малка пещера и се подслонява за известно време. Тази пещера до Врабча не я осигурява и тя тръгва да си търси по-подходящо убежище. Минава и през днешното село Банкя. Една вечер се озовава в пещерата над град Трън в махала Баринци. Тук е връзката и с нашето предание останало от предците ни. Бабите ни викаха на трънски: „Она е дошла от Мраморно море…”. Света Пекта винаги носела брашънце в торбата си, та като ѝ свърши хлябът да спре, да си напали огън, да си опече хляб и да се нахрани. Като пристига тука, намира тази пещера, оставя торбата, след това излиза по баирчето нагоре събира дървета и се връща да си запали огън. Но при запалването на огъня тя вижда, че пушекът в пещерата не се задържа, което показва, че някъде има отвор и решава да провери къде е. Тръгва нагоре през тесния тунел, който е продължение на огнището и той я извежда от другата страна на скалата, ниско в подножието на планината. Света Петка заживява спокойно, защото знае, че ако един ден я намерят преследвачите, има откъде да избяга. Минават се доста години. Една сутрин запалва огън, прави една голяма пита с богата украса. Когато си чупи парче от изпечения хляб и започва да се храни, чува шум и говор. Наднича от входа на пещерата и вижда 3 преследвачите си, грабва торбата с брашното и бяга през тесния тунел. По време на бягството си, тя оставя отпечатъци на своите стъпалца върху тази скала – ето лявото стъпалце на Света Петка, тука е дясното, а това са свитото юмруче с парчето хляб, което е държала. Всичко се е отпечатило върху камъка като доказателство, че тук е живяла Света Петка. Преследвачите ѝ влизат в пещерата, посягат да си отчупят от топлия хляб, но той се вкаменява. Това е питата. Като дете помня, че седеше тук зад вратите и беше отчупено много малко от лявата страна, колкото тя си е отчупила преди да побегне. Сега виждате колко е поочупена – това значи че тук иманяри са копали и са къртили. Може би са мислили, че в нея има някакво съкровище… След като Света Петка се избавя от преследвачите, минава през планина Руй, нашта планина се казва Руй, и отива в земите на днешна Сърбия. Там продължава да проповядва Христовата вяра още дълги години. Когато много остарява, решава да се завърне в родния си град Епиват. Но там хората не я помнели, не знаели коя е и не ѝ обръщат внимание. Когато умира я погребват на края на гробището като чужденка. След доста години при погребение на някакъв човек от Епиват, попадат на гроба с нетленните останки на Света Петка. Тогава я препогребват и полагат мощите ѝ в църква…” (1)
Култът към преподобната света Петка се подхранва днес и от вярата на хората в целебната сила на нейните „сълзи”, капещи от свода на пещерата. Тази вяра е причина да се „видят” и множество неръкотворни образи във вътрешността на параклиса – Света Петка, Света Богородица с Младенеца, Разпятието на Иисус Христос. В каменните стени са издълбани и множество графити. Вдясно от входа на параклиса има тесен тунел. Който успее да премине през него, праведен е, но няма право да се връща по същия път, а трябва да продължи до върха на хълма и да заобикали по пътечката, по която Света Петка е избягала от своите преследвачи. Който не успее да се промуши, се нуждае от покаяние. Още един елемент от смесицата между предание и житие, между история и митология, прави впечатление в разказа на баба Гинка от Трън, която също се грижи за параклиса и много увлекателно говори за историята на светицата и нейното убежище в скалите. „Света Петка е дошла на „Св. Троица” отсреща, отвързала си пояса, хвърлила го над Ерма и преминала през него като са я гонили турците. По пояса минала и се съхранила тя, а после си прибрала пояса.” (2) Света Петка е сред персонажите и в местния песенен фолклор.
Песен за Петка войвода (3)
Петка войвода дружина водила
две години и половина.
На трета – болна легнала.
Било е пролет, кога се шума разлистила,
се минзухари и иглика разцъфтели.
И дружина цвете садила
у момини градини.
Минува лето Петрово,
а Петка още болна лежала,
лежала, с горест слушала
жътварка да пее в полето.
Дошла есен ладне, мъгливе,
поле празне, гора повенуве,
Задал се голем празник – Пейчинден.
Младо и старо готвят премяна,
рано сабале още пред слънце.
Петка кротко думаше на стару си майку
– Яа, ми мале донеси до три ми воде,
воду от котъл, от голему реку,
та болну снагу да измием.
Воду от камик, воду от гюмче,
воду от подкамик, та църни очи да измием.
И воду у къркавче, от поднище да се напием,
Жажда да уталожим.
Нощеска мале сън съм сънувала –
Света Петка ми се явила и Все това ми е наредила…*
Света Петка е обявена за покровителка на град Трън през 1990 г. На 14 октомври, когато се чества нейната памет, в града се отслужва литургия във възрожденската гробищна църква „Света Петка”, а след това с литийно шествие всички, начело със свещеника, се отправят към скалния параклис. Освещават се питите, които жените са омесили и които приличат досущ на вкаменената пита на Света Петка и после от тях се раздава за здраве на вярващите. В народните представи за Света Петка прозира приемственост от почитаните в древността богини на земята, плодородието, раждаемостта като Великата богиня-майка, Кибела, Деметра, източнославянската богиня-майка Мокош и др. (4)
Света Петка се свързва и с култа към мъртвите предци, а с Петковден се поставя началото на зимните семейно-родови празници, т.н. служба, светъц, стопанова гозба, курбан и др., посветени на митичния праотец, стопанин-закрилник на дома и семейството и респ. към неговия приемник – християнски светец-покровител. Понякога Света Петка се появява в образа на змия именно в ролята си на стопанка-покровителка на дома. Не са малко случаите, в които вярата в лечителските способности на светицата е причина за построяването на параклис, църква или манастир, край извор, чиято вода се смята за лековита. Така се появява и параклисът „Св. Петка” край трънското село Джинчовци. „Некога светената вода е била до Реяновци, при рекуту. Ама сви си прали дреите. Тогава им се явила св. Богородица и им рекла дека водата че пресъне. И она пресънула…” 5 След време водата се появила до с. Джинчовци. Днес мястото е оградено и там не се прави служба или курбан, но водата се смята за лековита и за да се получи изцеление, трябва да се остави някакъв личен дар. Култът към Света Петка не е местен, въпреки, че има свои регионални различия. Светицата е една от най-почитаните не само сред българите, но и сред другите православни балкански народи. Култът към нея е част от култа към т.н. „търновски кръг светци” – св. Иван Рилски, св. Филотея Темнишка, св. Михаил Войн, св. Йоан Поливотски, св. Иларион Мъгленски и др.
(1) Запис на разказа на Милчо Витомиров в скалния параклис „Света Петка”, гр. Трън, август 2012 г. , личен архив.
(2) По данни от комплексно археолого-етнографско обхождане в Трънския край, проведено през април 1998 г. от студенти на Велкотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител Василка Паунова, археолог.
(3) Песента е записана от Диляна Станева, участник в споменатото по-горе обхождане; информатор Гинка Христова от гр. Трън, р. 1933 г, средно образование.
(4) Попов, Р. Светци и демони на Балканите, Пловдив, 2008. с. 70.
(5) Петрунова, Б. Оброци и оброчни места в Знеполе, Бурел и Годеч. В: Петрунова, Б. В. Григоров, Н. Манолова-Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., МЦПМКВ, 2001, с. 13.
*Песента не е записана докрай
Използвана литература:
- Петрунова, Б. Оброци и оброчни места в Знеполе, Бурел и Годеч. // Петрунова, Б. В. Григоров, Н. Манолова – Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С.,МЦПМКВ, 2001.
- Попов, Р. Светци и демони на Балканите, Пловдив, 2008.
- Светци и свети места в България / Encyclopaedia slavica sanctorum //
http://www.eslavsanct.net/home.php?lang=bg - Гр. Трън, скален храм Св. Петка преподобна
//http://www.youtube.com/watch?v=GqFDzIQmOF0 - Данни от архива на комплексното археолого-етнографско обхождане в
Трънския край, проведено през април 1998 г. от студенти на ВТУ и СУ,
под ръководството на археолога Василка Паунова. - Лични теренни наблюдения / Видео запис на разказа на Милчо
Витомиров, гр. Трън, август 2012 г. в скалния параклис „Света Петка”.
*Текстът е публикуван през 2013 г. в сайта Encyclopaedia Slavica Sanctorum //Достъпно от http://www.eslavsanct.net/home.php?lang=bg
Блогът на Милена Катошева 